Румен Демирев Сомов – финалист
Фотография № 30
Враца, 1972
Уволнението дойде. Толкова чакано, така жадувано.
Цяла година гледаха балсамирания вече политически вожд на стената и съпоставяха своите мечти, страсти и копнежи за живота с мумифицираното му състояние. Днес обаче изненадващо дойде шифрограмата. И животът отново придоби смисъл. Бъдещето оживя. Днес всички гледаха датата. Никой не забелязваше вожда. Всички виждаха само бъдещето. Виждаха го като сияйна светлина, извираща от душите им. Експлозия от щастие чертаеше живота им без пречки, завои и препятствия. Това което предстоеше, бе свободата, любовта и мечтите, които в този момент като ярка заря се пръснаха в безброй малки светлини, поели към бъдещето…
А то – бъдещето – беше написано от миналото, което равнодушно гледаше от стената и също не ги забелязваше.