Стефка Николова – финалист

Анализ върху фотография № 15

  Чудиш се защо го правя ли? Казваш, че по магазините има всякакви килими и пътеки. Но като моите черги няма никъде. Те са по една или две еднакви бройки. Не съм водила сметка колко ли метра съм изтъкала през всичките години. Родният ми дом беше постлан с черги, изработени от баба ми и майка ми. Като поотръкнахме със сестра ми, също седнахме на стана. Подготвихме си и чеиза. А в къщата на мъжа ми се редувахме със свекърва ми да тъчем. Моите дъщери не проявиха траен интерес, поувлякоха се от новите модерни вещи.

А знаеш ли колко ми е хубаво да се усамотявам тук, в страничната стаичка, където е станът. Викам комшийките да ми помогнат в слагането на основата. Предварително си приготвям материала. Най-добре е аз да си го боядисам в цветовете, които харесвам. Да, отнема много време. Но после следва най-хубавото. Совалката лети и реди цвят след цвят, какъвто мисълта и душата подсказва. Имало е трудни моменти – я близък се разболее, я животно зачене, я реколтата пострада, и ръката ми тъче платно с тънки ивици синьо, зелено, черно. А когато ми е свободно и светло пред очите, совалката рисува хармония от големи ивици жълто, червено, оранжево, светлосиньо и зелено. Понякога и различни фигури успявам да втъка. И пускам душата ми да ходи по тази черга. Знаеш ли колко далеко стига?

Изтъкала съм и други неща – платове за чаршафи, хавлии, престилки, ризи. Ще ги дам на внуците… и дано оценят истинското. А, и между другото, едната ми внучка през ваканциите идва и се учи. Опитва нови техники и в ръцете ѝ совалката създава картини. Казва, че в студентската си квартира е застлала пода с моите черги, защото задържали топлината и ѝ напомняли за моя дом и стан. Продължаваш ли да се чудиш защо го правя?