Константин Зайков – финалист

Анализ върху фотография № 12

Баба и внуче

Размисъл, чувство, спомен или обобщено – смислов потенциал носи това изображение. Гледаш и виждаш уж малко, но ако те засегне, ако отключи твоя код, политаш в мисли, в поезия и музика. Това е “образа” на интелектуалността. Възрастната и изнемощяла жена следва малката си внучка. Еманация на кръговрата в поколенията. Детайлите говорят и казват още. Дрехите, позите и на двете определят и допълват. Въпреки, че фигурите не показват лица, изразността на телата е съвсем категорично ясна.

Вместилището на кадъра съдържа двата антиподни образа, които са съвсем достатъчни за кадъра. Конклудентните изрази на позите и телата им не оставят тайни за връзката между тях, за настроенията и мислите им. Уместно пространството е много въздух и малко земя. Белотата на негативното пространство подчертава многозначителните пози. Изчистването на кадъра до нивата на минимализъм, подчертават изразността.
Зрителя достига до възрастната жена, която подпирайки се на бастунчето си, бърза майчински-загрижено да доближи свободата на своето внуче. И веднага погледа на зрителя препуска още напред за да “помогне” на жената да доближи до “птичето”. Фриволността на детския характер изпреварва догонващият образ. Зрителят се притича на помощ и е готов да отмени трудно подвижната жена.

Двата образа са в линия, в еднакъв фокус, ролята им за изображението е равнозначна. Липсата на единия в кадъра променя конотацията. Хоризонталното разположение също носи символика – младенеца Исус сяда отдясно на Отеца. В иконографията лявото е опитен, благочестив, справедлив, а дясното е неопитност.

Акцента е именно в най-дясната точка, която доближава границата на кадъра – периферията. А в центъра, в средата остава смисълът, ценността и съкровенното – човешкият кръговрат.