Петя Башева – финалист

Анализ върху фотография № 22

Стари клони…

Клони: дебели, сухи, извити, голи,стари, вплетени, оплетени, заплетени като в мрежа; като борещи се една с друга змии; виещи се нагоре… към небето. Него искат да достигнат. Но то не се вижда… Не се вижда и короната на дървото. Нито ствола му. Само съзираме клони… Те изпълват цялата фотография – нагоре, надолу, надясно, наляво; заключват погледа на зрителя в себе си и сякаш той не може да диша; и вижда…

Нищо друго освен клони…

Сякаш, те ще изскочат от снимката и ще превземат пространството извън нея, цялото. И нищо не може да ги спре! Усещането е за борба. Ракурса на фотографията създава движение „нагоре”. Клоните се борят за надмощие – кой ще стигне пръв до небето…

Кой ще се покаже най-силен от тях? И това за последно. Защото те знаят, че за тях няма да има пролет. Стари са. Не ще имат вече листа, нито пък ще приютяват птици, както някога. Тук-там се прокрадват късчета синева… – като открадната надежда за щастие. Но и тези късчета небе са сякаш разрязани, като с ножица, от сухите и грапави клонести тела. Не, няма спасение за душата на дървото! Клони: дебели, сухи, извити, голи, стари, вплетени, оплетени, заплетени…

Не ще бъдат разплетени до последно…

Защото живота ги е превърнал в едно. Борба!  И така…
до последно!