Саша Ботева – финалист

Анализ върху фотография № 8

Хората се опитват да отгатнат цветовете на мрака. Никога те не са единствено и само в черно и бяло, както си мислим, ние, хората. Но по-лошото е, че мракът в действителност слага своите маски, както фотографията поставя и нейните филтри. Снимката приглушена, сякаш няма емоция, кара те да забравиш за реалността. Мрак или светлина?

Всеки сам определя посоката, в която да поеме в зависимост от собствената нагласа. И гледаш я снимката, но губиш се в пространството голямо и неясно. А дърветата, криви със своите сенки, улавят душата ти слаба. Търсиш пролука: светлината в този мрак, но се чувстваш като затворник, обречен да броди из пустинята на безизходицата.

Изглежда, че няма начало и край, само безкраен кръг от страдание и самота.
Може би, връщане назад няма. Попаднеш ли в хаоса, обречен си без светлината, която се образува от милион други цветове. И “никога няма да видиш дъгата, ако гледаш само надолу”.

Аз избирам посоката на светлината – голяма и светла дървесна градина, където да прегърнеш всички дървета, а те от своя страна да ти дадат радост и спокойствие. Но те не са просто бездушевни стволове с клони – те са хора с души, дишат и дават кислород на самите нас. И гледаш ги как преживяват всеки един миг, дават ти любов и те учат как да танцуваш и да се усмихваш, когато всичко около теб е мрачно. Ритмичната музика на танца и цветната магия на светлината, са постъпили в твоето въображение. И не е трудно да настроиш ума си цветно и да погледнеш през друг ъгъл на призмата. Те сякаш идват към теб. Сърцето ти се напълва с радост и щастие, защото то прелива от сила и енергия. Те, танцуващите дървета, символ на преоткриване и живот, те – дърветата, които те карат да бъдеш човек, сред всички онези хора.

Преплитат се два свята- един необясним и тайнствен, проникващ неочаквано отнякъде, и един реален, настоящ и тукашен, който обаче губи очертанията си под въздействието на другия. Досегът не е невъзможен. Сливането също.
И в ума изниква ново заглавие: „Блаженство“.