Саша Веселинова Ботева – финалист

Фотография № 22
Враца, 1972

Годината, в която моята майка поема първия си дъх по земния си път е свят, в който други се учат как да пазят своя дъх. Година, в която детството има очи, но няма лице. Погледни ги, войници без битка, кукли без глас.

Противогазите закриват израженията, но не скриват страха от това, което предстои. Подготовката за незнайното –  евентуални химически атаки или ядрени заплахи в следствие на Студената война.

Снимката улавя момент, в който нацията се упражнява не в игра, а в оцеляване. Наредени в строй, децата на България, макар млади, на крехка възраст, са едновременно част от бъдещето и от кошмара на настоящето. Идилия няма, има инструкция. И въздухът — този толкова човешки елемент — тук се превръща в заплаха.

Правилото на третините дели кадъра — глава след глава, маска след маска. Повторението внушава монотонност, механичност, лишеност от индивидуалност. А светлината? Тя не носи топлина. Тя реже — ярка, остра, почти лабораторна. Сякаш това не е училищен двор, а експеримент.

Цялата сцена е пропита с ироничен парадокс: младостта – символ на живот срещу принудените младежи подготвящи се да се пазят от смъртта. Живот в постоянна готовност за катастрофа. Държавна репетиция за страх. И в този парад, на пръв поглед безвреден, се ражда нещо по-страшно от отровен въздух — ражда се примирение.

И все пак – точно тук, в този абсурд, се крие и друго: живот, който отказва да бъде погубен, живот, който вярва, че оцеляването е възможно. Надежда, която прозира в страшното излъчване. Може би под всяка маска има дете, което мечтае да я свали и да диша свободно. Да се смее. Да диша. Да живее…

22. Враца, 1972

22. Враца, 1972

jordan 11 gamma blue shoes jordan 11 legend blue shoes jordan 11 concord shoes jordan 11 columbia shoes jordan 11 citrus shoes jordan 11 space jam shoes jordan 11 bred shoes jordan 11 bred low shoes jordan 11 infrared shoes jordan 11 pantone shoes jordan 11 low citrus shoes