Кристина Красимирова Буюклиева – финалист
Фотография № 35
София, 1971
Един кадър правещ дисекция на общество живяло през съответната година. Свободни хора – под охрана на униформени. Обикновен смирен, търсещ диалог трудовак с ватенка вижда обратно пропорционална реакция на облечен в пагони и показалец човек. Между тях огледално и шахматно наблюдаващи в сходно моментно състояние двама неуниформени видимо отегчени от гореспоменатите главни действащи лица. В ляво зорък охранителен поглед и покорно сведена глава на дясното му рамо. Ведрост и енергично струят от униформените тела създаващи абсолютен контраст с останалите… Освен един от тях който се опитва да пита защо… И вече е успял да вкара във фотографията, страх, несигурност и съжаление, че изобщо е взел отношение. Тук релсите са разделителни линии преминаващи между цивилните и униформени маркиращи точното място на всеки в обществото. Прекрачилите ги носят отговорност. Сградата в беграунда изключва отстъпление. Фотографията е едно дълбоко взиране на привидно повърхностен поглед отразяващ цяла епоха представяйки ни моментна ситуация.