Деница Недялкова Делчева – финалист

Фотография № 19
София, 2014

В черните хроники на местния ежедневник е поместена снимка с надпис „Скучната работа убива” и очертания на паднала жертва. Без гръмко заглавие, без текст, без отразяване, без журналистически анализ. Мястото е София, годината 2014. Гледаш снимката и си озадачен. В теб се прокрадват смесени чувства. Чакай, това някаква шега ли е!? Как се очаква да приемеш случващото се, буквално или преносно. Очертанието на паднало тяло се асоциира с местопрестъпление в центъра на София. Надписа, този надпис. Защо е там!? Забелязваш, че дори мястото не е отцепено. Криминалистите!? Уликите!? Забързано крачат два чифта дамски крака, в пълен контраст едни с други. Подобно на разделението в обществото – ясна гражданска позиция и пълно безразличие към поредната „черна новина”. Погледът отново се спира върху надписа „Скучната работа убива”. Право в целта. Обективът е уловил три образа на палача, на жертвата, на живия. Колко от нас работят работа, която не харесват? Постепенно работата се превръща в рутина. Липсата на динамика, зациклянето в еднообразната дейност, претоварването води до упадък. Капан. Неминуема скука. Нима тази скука не убива!? Когато работната е прекалено отегчителна и не доставя удоволствие, може да доведе до физическа и психическа деградация. XXI век. Всеки ден чуваме, говорим, четем за „бърнаут” или така нареченият синдром на професионално прегряване. Изтощение, изчерпване на личността в професионален аспект. Повишени нива на тревожност, интелектуално, емоционално и физическо изтощение от заобикалящата работна среда.Нюанси в сиво. В цялата картинка липсва катарзиса. Тази снимка не отразява поредното местопрестъпление, а е червена предупредителна светлина, знак „СТОП”. Публичен банер със заглавие „Скучната работа убива”. Скритото послание е зов, да се замислиш, да се погрижиш за себе си, да разбиеш оковите, да търсиш удовлетворение в работата и не само, за да избегнеш очертанията на духовна и физическа жертва. Изборът е в ръцете на „живите” минувачите. А останалите………

19. София, 2014