Иван Владимиров
Роден съм на 07.09.1952г в София.
Започнах да снимам на 6-8г. Точната възраст не помня.
Снимал съм през времето с различни филмови (аналогови) фотоапарати. Снимал съм повечето на “лайка”, но ми се е случвало и на среден формат.
През 1975г завърших редовно фотокурса на г-жа ЯНКА КЮРКЧИЕВА. в П.Т. “Юл. Фучик”
От 2005г снимам с цифров ОЛИМПУС Е-500 до сега и за в бъдеще.
Винаги съм имал фотолаборатория в къщи. Първо на един немски увеличител от войната с оптика МАЙЕР-ГЬОРЛИЦ, сетне с най-големия КРОКУС и накрая с НАЙ-МАЛКИЯ ЦВЕТЕН ДУРСТ.
В Медиц. Академия създадох фотолаборатория и бях фотограф и лаборант.1975-1976
В ИСС “СТАРТ” бях лаборант. Там спортният ф.х. Емил Манджаров ми каза веднъж, че “от лаборант се става отличен фотограф, но обратното никога”1976-1978
В Н. Инст. за П. на К. бях за късо време фотограф, а лаборант до края.1978-1980
В Д.П. “Обработка на филми” в Киноцентъра бях оператор на проявителна машина и черно-бял копист.1980-1983
Във фабрика “ФОХАР” бях работник. Там основах и водих фотокръжок. Победих в местен фотоконкурс.1983
В П. ОСв. П. и Г. бях фотограф и бояджия.1983-1984
От 1984г Април излязох на СВОБОДНА ПРАКТИКА до 1991г
През Април 1991г започнах работа като пощальон в Телеграфа в Софийската Централна поща, а след ликвидацията му – като куриер.
2010г получих инсулт и всичко свърши.
Вследствие грижите на най-добрия медицински екип в страната, на вярната ми съпруга и моето желание за творчество, постепенно започнах завръщането си във вълшебния фотографски свят. И досега.
Борех се сам с теорията и практиката и бързо разбрах, че “големите” фотографи, поне тези до които се докосвах, крият тайните си.
Станах добър практик. Помогнах на много хора като филмов фотограф и лаборант.
Започнах да публикувам през далечната 1979г.
Публикувал съм във вестниците “ЕХО”, “ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ”, “НАР. КУЛТУРА”, “РАБ. ДЕЛО”, “ЗДРАВЕН ФРОНТ”, “ЗНАМЕ” и в списанията “БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТ”, “БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ”, “ЖЕНАТА ДНЕС”, “НАША РОДИНА”, “СЛАВЕЙЧЕ”, “СОФИЯ”, “ЗДРАВЕ”.
Във в. “СВОБОДЕН НАРОД” бях назначен за кратко като фоторепортер и фотолаборант.
Последната ми публикация бе в SofiaEchoMedia 2007г
Участвал съм в многобройни конкурси.
Изпращал съм снимки в всякакви БИЕНАЛЕТА и ТРИЕНАЛЕТА.
Кандидатствах и за ФОТОГРАФ-ХУДОЖНИК.
ИЗЛОЖБИ:
В “мътното” време на 1990г в клуба на СДС в ж. к. “Стрелбище”, подредих фотоизложба, много посетена, останала с местно значение.
През Ноември 2007г във фоайето на Соф. филхармония, г-н П.Абаджиев откри моя фотоизложба на тема “Италия”.
В кръвта си винаги съм бил фоторепортер, макар че ми се е случвало да поработвам и в държавни и частно фотостудия.
В Техникума имах щастието да контактувам с прекрасни педагози в бранша.
Един принцип, който сега (от инсулта насам) за жалост редовно нарушавам и винаги после съжалявам – ми е останал от тях: “ИСТИНСКИЯТ ФОТОГРАФ НОСИ ФОТОАПАРАТА СИ ДОРИ В ТОАЛЕТНАТА – НЕ СЕ ЗНАЕ ОТ КОЙ “ХРАСТ ЩЕ ИЗСКОЧИ ЗАЕК”.
Установил съм, че фотографа сам би трябвало да обработва материалите си до крайния резултат – инак все някъде може трудът му по замисъл и заснемане да претърпи провал.
Приемам всяка снимачна или лабораторна (филмова(аналогова)) задача, дори да я решавам за първи път.
Интересна е историята с професионалният ми подпис:
Имаше във в.”Раб. дело” един фоторепортер ИВАН АНДРЕЕВ. Дълго време познати и приятели ме бъркаха с него. Аз почнах да се подписвам ИВАН ВЛ. АНДРЕЕВ. Един ден тая история ми писна и го издирих. След приятната ни и весела среща започнах и досега с ИВАН ВЛАДИМИРОВ.
През 2013г станах член на Н.СДР.Ф.АК. „ Янка Кюркчиева” и досега.
На 23.11.2013г. в Клуб галерията на фоторепортера “Бохема” (в подлеза при президентството), ф.х. EFIAP Н. Васи.лев откри фотоизложбата ми “Спомени от Италия”.
НАГРАДА в конкурса на Български пощи.
Пътуващата изложба ИСТИНАТА ЗА ЕДНА ПРИКАЗКА (в двора на Художествена Академия) – София на 23.06.2014, -
1 самостоятелна фотография и участие в композиция с 2 фотографии. Това е първата от серията иложби на пл. Славейков 4А. През Май 2014.
Телефон за контакт: 0885 775 316
