Явор Кирилов Мичев

“Изкуството отмива от душата прахта на ежедневието“
Пабло Пикасо.

Приемам фотографията като вид уединение – имам нужда да усетя мястото, за да успея да уловя особения момент, който много често трае минути или секунди – проблясване на слънцето зад облак, разразяваща се буря или преминаващ човек в кадъра – и след това изчезва. Ако си достатъчно често навън с камерата и имаш търпението да изчакваш, късметът е по-щедър към теб. Да търсиш нестандартната гледна точка – това предизвикателство и възможност на фотографията ме привлича най-много. Фотоапаратът е само средство, чрез което можеш да пресъздадеш идеите и усещанията си, които заобикалящия ни свят предизвиква в нас.
Последните години снимам и от въздуха Заснети отгоре дори и съвършено познати места могат да ни изненадат с формите си, а като добавим и светлината в уравнението, крайният резултат е много интересен. Този вид фотография може да носи в себе си и безпристрастността на репортажа или чрез нея да изразиш лична позиция.

Снимката е тесен отрязък от пространството и времето (казва Сюзън Зонтаг), на който фотографът отдава значимост.