Георги Панамски / роден през 1934г. в Ловеч/ е знакова личност в българската фотожурналистика. Юрист по образование, безпартиен, отрасъл в семейството на засегнат от „мероприятията на народната власт“ дребен кожар, името му се свързва с флагманите на някогашния социалистически печат – в.“Народна младеж“, в.“Работническо дело“, в.“Дума“, както и с Пресфото – БТА и вестник „Футбол“, където се пенсионира през 1995 г. Разчупил визуално щампите на вдървения следвоенен „социалистически реализъм“, още с първите си фотографски изяви в началото на 60-те години Панамски внася нещо ново в закостенелите образни възприятия на властта – репортерските му кадри са живи, неочаквано човешки за тогавашните стандарти и в по-голямата си част документално обективни. Това дава основание на писателя Георги Мишев да отбележи, че във времето на дирижираната журналистика, на фалшиви усмивки и перфидни цензори, фотографът от изпълнител и механичен снимач е бил „ свидетел и съучастник в събитието“.
В изложбата „Аз, очевидецът“ са включени репортерски фотографии на Панамски, заснети от 1960 година до днес. Много от тях са получавали награди на международни конкурси, били са излагани и на негови самостоятелни фотоизложби – „Мигове в парламента“/1991г./ и „Портрет на един народ“ /1999 г./. Фотосвидетелствата на Георги Панамски са част от образната памет за един един сложен, непознат за младите поколения днес, но живян период от най-новата българска история.
Georgi Panamski /born 1934 in Lovetch / is a renowned personality in Bulgarian photojournalism.Raised in a family of a leather manufacturer, persecuted by the communist regime, he managed to graduate law at Sofia University.Panamski’s photographs are linked to the flagships of the socialist press as “Narodna mladezh”, “Rabotnichesko delo”, “Duma”, as well as with “Pressphoto – BTA” and the paper “Football”, where he retired in 1995. Breaking the visual diehard pattern of so called “socialist realism” from the 50’s, from the very start of his career he brought new ideas in the dogmatic visual perceptions of the communist regime – his reporter photos are live, unexpectedly human and generally objective. Bulgarian writer Georgi Mishev notes, that in the times of orchestrated journalism, of false smiles and perfidious censorship Georgi Panamski was not a mechanical photo registrar but an “witness and participant in the event”.
“The Witness” exhibition includes Panamski’s photos from 1960’s to present days. Many of his works won prizes at international competitions, others were shown at his exhibitions “Parliament snapshots”/1991/ and “Portrait of a nation”/1999*.
The photographic evidence of Georgi Panamski is part of the nation’s image memory of a complex period in Bulgaria’s modern history,generally unknown to the young generations.
|
