Сънища с пинхол камера
|
Днес, във времето на цифровата фотография, става все по-трудно да се допусне, че грешките могат да имат стойност и да носят очарование. Да приемем със смирение резултатите от човешката слабост, означава да признаем красотата и превъзходството на заобикалящия ни свят. Този свят, чиито абсолютно възхитителен и незамъглен образ може да види единствен Бог, който сам го е сътворил. В много от легендите, които обясняват възникването на един или друг метод в историята на фотографията, е заложена идеята за изображението, появяващо се сякаш “от нищо”, по своя собствена воля, въпреки и независимо от човека, който едва в последствие придобива знанието и умението да възпроизвежда случилото се. Онова, което ни заобикаля самo ни дарява със своя отпечатък – всеки път нов, всеки път различен. На фотографа остава единствено да “разкрие” изображението, да помогне на формите, сякаш вече съществували предварително, да изникнат плавно една след друга. Голямата цел на фотографската техника днес е да заличи възможно най-професионално следите от човешкото несъвършенство. Стремежът е към създаването на напълно предвидимо изображение, което не само претендира да е копие на действителността, а дори се обявява за по-добро от самата действителност. Фотографията отдавна е престанала да бъде чудо – тя е напълно подвластна на нашите намерения и настроения. За всички онези, които все пак предпочитат криволичещите и несигурни фотографски пътеки, миналото предлага вълнуващи маршрути. Аз ги открих с пинхол камерата. Докато бъдещето е непредставимо, плашещо и неясно, миналото е устойчиво, недвусмислено и неизменно. Тук се цени статиката, а не динамиката, тишината, а не крещящата образност. Колкото използваните фотографски процеси са по-стари, толкова повече ни доближават към една предишна епоха, към “божественото”, към природата, към примитивните знания.
|
