Младежката контракултура в България на 70-те и 80-те години

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски” и галерия „Алма Матер”

представят:

МЛАДЕЖКАТА КОНТРАКУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ

НА 70-те и 80-те ГОДИНИ

ФОТОИЗЛОЖБА
Съставители: Михаил Груев, Боян Гюзелев, Нели Недева – Воева, Роберт Леви
Със снимките на: Нели Недева – Воева, Шаварш Артин, фонд на музея на МВР и мн. др.

14 март – 5 април 2013

Официално откриване: 18 март, понеделник, 18:00 ч.

Галерия „Алма Матер”, Северно крило, Ректорат

Изложбата представя свежа и пъстра смес от фотоси, артефакти и текстове на стихове и песни, представящи духа и времето на младежката контракултура в България през 70-те и 80-те години на ХХ век. В нея са застъпени основните младежки субкултури – хипари и битници, пънкари и уейвове, хейви-метъли и рокери, обособили се под въздействието на различните музикални течения. Една от целите й е да разгледа феномена на младежката контракултура като социално явление, като продукт на появилия се в този период разлом между младите хора в България и режима и неговата идеология.

Този контрапункт е маркиран в изложбата чрез подбрани фрагменти от терминологията на самия режим, описваща случващото се като „идеологическа диверсия“, „групи на нездрава основа“, „битова разложеност“ и пр. Показани са  емблематични карикатури, бичуващи явлението от правоверни марксистко-ленински позиции и емблематични заглавия от специфичния жанр на милиционерските брошури, даващи „ключ“ на властта, която се опитва да  разбере и контролира проблема. Всички тези материали са любезно предоставени на организаторите от Архива на Министерството на вътрешните работи.

Настроението в тази изложба е носталгично, но с известно намигване. Концепцията й е разнопосочна, но такива бяха и самите младежки субкултури на това време. Нямаме за цел да изграждаме монолитен образ на младежките движения, а да го поставим в един по-широк контекст, да изразим авангардната им естетика, която те носеха при цялата си хаотичност, емоционалност и трансгресивност. Така че в последна сметка усещането на авторите, което те се опитват да предадат и на зрителите, е напълно лично и експресивно. Посланието е насочено към създаването на правдив образ на тази генерация, в контекста на разнопосочната ѝ еволюция и обърканост, но най-вече на новия живот, който тя носеше.