Александър Тошев → Невидимата стена
Mислено всеки от нас режисира сценария на живота си, поставяйки по този начин илюзорни граници на своите възможности. Тези невидими прегради са част от страховете ни, с които ежедневно се борим – вечният бунт на вътрешния ни копнеж да оправдаем очакванията на другите. Това ни кара не винаги да бъдем себе си, да играем роли, да живеем в света на общоприетите ценности и стереотипи. А живота по безброй начини ни напомня, че ограниченията са плод на илюзията ни, с която рано или късно ще се сблъскаме.
МониКа Пенкова → S = k log W
Естественият ход на процесите във вселената е от ред към безредие. Учените често спорят относно съществуването на внезапен ред във вселената, което противоречи със законите на термодинамиката, подкрепящи теорията за постоянната деградация на природата към по-голямо безредие, по-голяма ентропия.
Хармонията, доказана от съществуването на някои природни творения, като клетките, галактиките, екосистемите, се обяснява с факта, че ентропията може да бъде намалена от външни влияния. Това увеличение на реда е възможно само при повишение на ентропията в околността, създавайки безредие. При живи системи обаче предполагаемата ентропия се увеличава драстично в случаи на термодинамична изолация.
Снимките ми показват случващото се около нас. Глобалната настъпваща ентропия, предизвикана от прекомерното ни желание за постигане на вътрешен ред.
Тодор Василев → Зона на комфорт
Зона на комфорт е състояние на неоснователно чувство на сигурност. Пространство, обградено от вътрешни бариери, които ограничават възможността ни да се сблъскаме с непознатото. В този микросвят, създаден от нас самите, всичко е добре познато. Естественият страх от неизвестното ни пречи да опитваме нови преживявания, да се запознаем с нови хора или да отидем на нови места. Много психолози определят зоната на комфорт като затвор.
Проекта представлява серия от портрети, чрез които пресъздавам своята реалност за капсулираната среда, в която много от нас живеят.
Венета Карамфилова → Концерт за месомелачка и микровълнова печка
Дадаиститe не влагат конкретни послания в творбите си. Те оставят зрителя да направи собствена интерпретация на произведенията им. Дада критикува логиката в творческия процес, игнорира естетиката, това е (анти)изкуство на абстракцията, ирационалната мисъл или изобщо липсата на такава; подигравка с традиционните ценности в изкуството.
Едно и също нещо въздейства по различен начин на различните хора. Това, което за едни е изкуство, за други не означава нищо. Това, което показвам е моята интерпретация на дадаизма, на изкуството, на мисълта, на всичко, което се случва в и около мен. А това, на което се надявам е всеки зрител да открие по нещо за себе си, дори и да няма нищо общо, с това, което показвам. Изкуството преди всичко трябва да носи емоция, да провокира и отразява света. Това е моя свят- един концерт за месомелачка и микровълнова печка.
Вера Петкова → Седемте смъртни гряха
Дадаизмът е антиизкуство, зародено в началото на 20-ти век. Той е изкуство по своему – протест срещу културата и обществото, срещу цивилизацията в този й пагубен вид. Отричане на конвенционалното изкуство. Появява се изненадващо и шокиращо, и не след дълго изчезва, за да се прероди в други стилове, за да създаде друг тип изкуство, да предаде други емоции. Заражда се в период на резки и бързи промени. Създава нови идеи и идеали, нов изказ.
Темата на моята работа са седемте смъртни гряха, пресъздадени в духа на дадаизма. Тема на пръв поглед до болка позната и също толкова непозната. Искам да ви представя един по-различен поглед – моят поглед!
Alexander Toshev → The Invisible Wall
What happens to us in life is defined by our thoughts; we are indeed directors of our lives. But our potential is limited by „the invisible walls“. These barriers are part of our own fears, which we fight every day – the eternal battle of our inner craving to justify other’s expectations. Sometimes that makes us pretend we are someone else; play a role, live in the world of commonly accepted values and stereotypes. But life has its own countless ways of reminding us that limitations are just a creation of our illusion, which we are going to face sooner or later.
MoniKa Petkova → S = k log W
The natural history of the processes in the universe is of order to disorder. Scientists often argue about the existence of a sudden turn in the universe, contrary to the laws of thermodynamics, the theory supporting the continued degradation environment to greater confusion, greater entropy.
Harmony, proved the existence of some natural creatures, such as cells, galaxies, ecosystems can be explained by the fact that entropy can be reduced by external influences. This increase of order is possible only in an increase in entropy in the region, creating disorder. In living systems, however, the estimated entropy is increasing dramatically in the case of thermodynamic isolation.
My pictures show what is happening around us – the occurring global entropy, caused by the excessive desire for us to achieve an internal order.
Todor Vasilev → Comfort zone
Comfort zone is a state of unfounded sense of security. An area, full of internal barriers that restrict our ability to face the unknown. In the microworld, established by ourselves, everything is familiar. The natural fear of the unknown prevents us from trying new experiences, meet new people and go to new places. Many psychologists define comfort zone as a prison.
The project is a series of portraits, reproducing my reality of encapsulated environment, in which many of us live.
Veneta Karamfilova → A concert for meat grinder and microwave oven
Dadaists don’t put in a certain meaning in their work. They let the audience make their own interpretation. Dada critics logics in creative work, ignores aesthetics, that’s an (anti)art of abstraction, an irrational thought or the lack of one; a mockery with traditional values in arts.
One thing affects different people in different ways. What’s art for one may mean nothing to someone else. That’s my interpretation of Dadaism, art, of thinking, of everything that’s happening in/out side of me. And my hope is that every viewer would find something entirely for himself, even if it has nothing to do with what I meant. Art, above all things must stimulate pure emotions, provoke and reflect the world. And this is my world- a concert for meat grinder and microwave oven.
Vera Petkova → The seven deadly sins
Dadaism is an anti-art, born in the beginning of the 20th century. It’s an art in its own way- a protest against culture and society, against civilization and its harmful influence. It’s a denial of conventional arts. Dadaism occurs surprisingly and shocks, and not for long it’s gone, so it could be reborn in other styles, create another type of art, share other emotions. Dadaism arises in a period of unexpected and fast changes. It creates new ideas and goals.
The theme of my work is the seven deadly sins, recreated in the spirit of Dadaism. A theme that is well known and at the same time, not known well enough, presented in a different point of view – my own.
|