MIMAМИМА

Винаги ми е било трудно да говоря за себе си… Понякога, когато имам твърде много неща да кажа, просто оставям мълчанието да говори. Едно от нещата, които ми позволяват да говоря, докато мълча е фотографията. Научих се да говоря и да слушам чрез нея. Странно нещо са автопортретите… Няма художник, фотограф или просто автор, който не се е опитал да изобрази себе си. Когато останеш сам пред лицето на обектива, няма как да не бъдеш искрен, дори в илюзиите да не бъдеш. Фотоапарата не запечатва, не затваря в рамка, а просто пуска мислите ми да се движат. Всяка снимка е едно малко летище, в което автора и всеки отделен зрител излитат заедно без дестинация на пътуване, без определена скорост, без всяка предвидимост. Това е Свобода! Снимката не е целта, а пътят ни един към друг и точката от която тръгваме заедно. Не мога да предвидя докъде бих завела своя зрител. Мога, обаче чрез фотографиите да го пусна да се разхожда с мислите ми, за да ме опознава чрез тях. Важно е да се опознаваме, важно е да вървим. И колкото повече вървим заедно, толкова по-добре се познаваме, а колкото повече се опознаваме, толкова вървенето ни заедно е по-приятно и градивно за нас.Фотографията е магията, която обръща самотата ми в множество, мълчанието ми в изказване, слепотата във виждане, застиването – в ходене.