Най-доброто от
В сърцето на всяка една снимка винаги стои една история. Свободното повествование често се развива около някаква странност, концептуална прищявка, която позволява на зрителя да използва въображението си и да реши какви са началото и краят на всяка история. Разположението, стилистичното оформление и героите едновременно играят голяма роля при определянето на окончателната естетика, като същевременно винаги поддържат първоначалния сюжет. Макар сцената да се изгражда внимателно доста преди заснемането на всеки кадър, винаги присъства елементът на естественото преоткриване на декора, защото героите в крайна сметка могат съвсем естествено да реагират на средата, а не както е описано в бележника със сценария. Този открит подход позволява процесът на заснемане да бъде толкова забавен и вълнуващ, колкото и самият окончателен образ и непрекъснато създава непредвидими изненади, които влияят на грижливо изработения план. Надеждата е накрая снимката да се осъществи сама по себе си, независимо дали повествованието е стигнало до зрителя или не. Ако зрителят избере да търси концепция, той е свободен да го стори и никога няма да сгреши, каквато и история да съчини. Ако не, тогава може просто да „попие“ сцената, чието предназначение е да предизвика естетическо възприемане на представените форми.
|
