20102010 20112011 20122012 20132013 20142014 20152015 20162016 20172017 20182018 20192019|20202019
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
31
/
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
01
/
02
/
03
/
04
/
05
/
06
/
07
/
08
/
09
/
10
/
11
/
12
/
13
/
14
/
15
/
16
/
17
/
18
/
19
/
20
/
21
/
22
/
23
/
24
/
25
/
26
/
27
/
28
/
29
/
30
/
31
/

Сенките на Мо-Ти

„Ние виждаме само отраженията и сенките на заобикалящия ни материален свят“, сподели преди около 2500 години китайският философ Мо Ти.
Вижданията от нас, не са ли само идеи (eidos – подобие, облик), запечатени „сенчести“ послания от нашите предшественици?
Как така мъртвата материя, създадена от хората, успява да ни впечатли, плени или отврати?
Картината, скулптурата или архитектурата, не са ли само есенция от отраженията и сенките на създателите им, материализирана прожекция на индивидуалната душевност?
А – „вторият план“ – камера обскура? (За пръв път спомената от Мо Ти.) Както и последващите й подобрения – фотокамера, фотоапарат, цифровата фотография…
Лаконично: Опитах се да набележа архитектурните „сенчести“ послания