Моделът: Авторства
Тялото никога не е само, тялото е удвоено присъствие. Забелязано, отбелязано и набелязано. Изобщо белязано. Твоят поглед към собственото тяло – понякога възхитен, по-често омерзен; погледът на другия към твоето тяло – понякога снизходителен, по-често съучастнически. Съучастнически, защото другият знае какво е да имаш тяло, знае какво може да причини то – болка, рана, вой, поражение. Точно срещу поражението, което може да бъде тялото, което в повечето случаи е тялото, воюват, борят се, възроптават героите на тези снимки. Тялото е кръст, също както кръстът върху левия бицепс на един от моделите, и този кръст трябва да се носи с разбиране, с осъзнаване, с неизбежност, също както го носи изтатуираният Христос. Да бъдеш тяло, да имаш тяло, значи, че можеш да бъдеш разпънат, че във всеки момент може да се превърнеш в Разпнатия. И затова стягаш мускулите – Разпнатият е отпуснат, мек, децентриран; ти трябва да си стегнат, твърд, концентриран. И в погледа на другия, и в собствения си поглед – когато тялото е твърд, grund, land, самото твое съществуване е твърд, grund, land. База – якият мускул е екзистенциален фундамент. Тялото като победа над тялото…
М. Новков
|
