Lost in TimeИзгубени във времето

“Можеш да вземеш, какъвто пожелаеш образ, да го съпроводиш и винаги ще получиш нещо. Важното е колко добре ще се съчетаят нещата и какво внушение ще постигнат. Човешкият мозък може да направи връзка между почти всички неща – независимо, колко са различни.”
Всичко започна от писма на родителите ми, когато са били млади и от които ползвам фрагменти, като текстове към снимките. Беше история за любов по време на измислена война.
Прочетох ги и тръгнах по маршрута на историите.
Беше дълъг маршрут, повече от 4 месеца, в който пътувах, срещах хора, сгради и пространства и разсъждавах над миналото и настоящето. Обиколих села, застави, училища, църкви и попадах на различни места и все повече се доближавах до мисълта:
“……Нещо подобно на песента: “Една голяма любов и нищо повече” – цитат от писмо 1974 год.
Беше различно от всичко, което съм виждала досега!
Мотивирана да разбера, какво е да пазим ценностите и границите си, онези държавните. Помните ли ги?
Създадох образи, които да ме карат да си спомням онова време в това настоящето пространство!
Тръгнах по пътя на разказите, за да се опитам да намеря моите границите и да намеря отговор на преживяното.
Усещаше се мириса на разрухата, сякаш войната ни със самите себе си току що беше приключила и сега трябваше да започнем всичко отначало.
Търсех…там в тази разруха да открия нас, които градим обществото си, чрез собствените си убеждения.
Намерих…. ценности, които търсех в съвремието, но не ги откривах, намерих предмети, които ми показваха пътя по който вече не вървим.