Мястото, наречено детство
Винаги става така. Когато снегът завали, спомените нахлуват. Наблюдавам децата, които весело играят в снега, точно както някога играех и аз, там някъде, на мястото, наречено детство. На онова място краката ми са винаги мокри и аз се пързалям по хълма на парчето найлон, което баба ми е дала. Приплъзвания на паметта. Аз снимам настоящето, но образите на снимките са онези от миналото, от онова място, наречено детство – там снегът е само израз на кристално-бяла носталгия. Детството е място, където спомените са сняг.
|