Man-Woman Standing представя фотографски проекти на двама автори – Woman Standing на Бабак Салари и Man Standing на Рауи Хадж. Изложбата ще бъде открита на 18 май в галерия за фотография “SYNTHESIS”.
„Една жена стои с гръб към фотографа – обърната към пейзажа. Фотографът, очевидно зад обекта, е анонимен.
Обектът в центъра на снимката е обърнал гръб на зрителя – сложно взаимодействие между природата, градския пейзаж и създателя на изображението. Всички елементи изглеждат разположени в периферията на фотографираната жена.
Неподвижността на жената отхвърля човешката интимност – начин да се избегне мъжкият поглед на фотографа, но и на зрителя. Тя, обектът, ни представя непълен, несигурен разказ за това, което предстои. Само част от историята се разкрива чрез културни препратки, които използват предишното ни познание.
Изображенията на Бабак Салари са за онези междинни пространства, където погледът, пътуването, изместването и неподвижността разкриват оптимистичния и трагичен потенциал на ежедневието ни. В тази серия от цветни снимки Салари привлича вниманието на зрителя към сложността на човешкия поглед и модернистичната привлекателност на геометричните пространства. Декорите в изображенията са смесица от туристически обекти и пасторални пейзажи, където анонимният субект е противопоставен на природата.
Man Standing ( Рауи Хадж) е съзерцателен, поетичен проект, който използва фотографията, за да улови образите на мъже в обществени пространства.
В тези изображения мъжете стоят неподвижно – често колебливи – някъде между пристигането и заминаването. В тези моменти на неподвижност и безцелност, Хадж улавя трагедията на съществуването и често баналните онтологични несигурности, характерни за ежедневието.
„Улавянето“ на тези моменти насърчава интимността между зрителя и субекта – спиране на времето, което се трансформира в съвършена неподвижност. Няма движение само това, което е направено и уловено във фотографския акт.
Изображенията в тази серия ни карат насила да сме съпричастни към тези мъже и техните затруднения. За зрителя визуалният разказ включва процес, подобен на този, използван от автор на художествена литература. Налагаме и си представяме разказ върху фигурата във фотографията, проектирайки своите емоции на радост, страх и отчаяние. Снимките на Хадж ни напомнят, че виждайки, пишем историята на изображението въз основа на това, което ние избираме да видим в него. “ Рауи Хадж
Бабак Салари е фотограф и преподавател, базиран в Монреал. Представял e три свои изложби в България – “Травми и чудеса: портрети от Северозападна България”, “Lives of Another World”, “Faces, Bodies, Personas: Tracing Cuban Stories” и има издадени три фотографски албума: ““Травми и чудеса: портрети от Северозападна България”,“Faces, Bodies, Personas: Tracing Cuban Stories”, “Афганистан: хора и съдби”.
Започва да се занимава с фотография като тийнейджър в родния си Иран, където публикува в няколко издания преди да влезе в затвора заради политическата си дейност. Три години след Ислямската революция, и след като прекарва шест месеца като затворник на режима на Аятолах Хомейни, той напуска Иран, за да избегне повторно влизане в затвора. По това време е на 21 години. Прекарва една година като бежанец в Пакистан, след което пристига в Канада, където подновява обучението си и заниманията си с фотография. Има дипломи от Университета Конкордия в Монреал и от Доусън колидж, където по-късно преподава.
Най-сериозните фотографски интереси на Бабак са като хроникьор на малцинствата, обитаващи периферията на обществото. Различните му документални проекти през годините включват поглед върху ирански творци, живеещи като бежанци в Северна Америка и Европа, матриархални туземни общности в Мексико, и хомосексуални и травестити в Куба. В последните години пътуванията му го отвеждат до Афганистан, Пакистан, Ирак и Палестина, където документира живота на бежанци и пострадали от войната хора, най-вече жени и деца.
Бабак публикува творбите си в различни популярни и научни списания в Северна Америка и участва в изложби из целия свят. В Интернет фотографиите му могат да бъдат видени на www.babaksalari.com.
Hосител e на многобройни награди, включително наградата Gold Addy на Асоциацията на американските рекламисти през 2004 за проекта му Locating Afghanistan.
Фотографски изложби:
2016 Traumas and Miracles: Portraits from Northwestern Bulgaria
Gezeiten Haus Schloss Eichholz; Galerie Der Citypension, Bonn, Germany
2015 Babak Salari’s Photography, Collection of work from Cuba, MEKIC Gallery, Montreal, Quebec
2011 Traumas and Miracles: Portraits from Northwestern Bulgaria, Photo Synthesis Gallery, Sofia, Bulgaria
Lives of Another World, Biennal Phodar, 7th International Salon of Photography, Pleven, Bulgaria
2010 Lives of Another World, National Art Gallery, Sofia, Bulgaria; Associazione Culturale Il Palmerino, Florence, Italy; Institut für die Wissenschaften vom Menschen, Wien, Austria
2009 Lives of Another World, The National Library of Bulgaria; Macedonian Museum of Contemporary Art, Thessaloniki, Greece 2008 Faces, Bodies, Personas: Tracing Cuban Stories, The Red House Centre for Culture and Debate, Sofia, Bulgaria; The City
Gallery Centre, Plovdiv, Bulgaria; The Provincial Centre of Fine Arts and Design, Havana, Cuba
2007 Faces, Bodies, Personas: Tracing Cuban Stories, The Gail Cahalan Gallery, Providence, Rhode Island, USA
The Provincial Centre of Fine Arts and Design, Havana, Cuba
2006 Faces, Bodies, Personas: Tracing Cuban Stories, The Provincial Centre of Fine Arts and Design, Havana, Cuba
Flammable (selection of documentary photos of Iraq and Palestine), Modesto Junior College Art Gallery, Modesto, California, USA
2005 Off The Wall and Daughter Courage: Images of Palestine With Peter Schumann (Bread & Puppet Theater), Société pour promouvoir les arts gigantesques (SPAG), Montréal, Québec, Canada
Locating Afghanistan, Arte Nuevo Interactiva, International Biennial, Centro Historico, Merida, Mexico – Exhibition and publication curated by Gita Hashemi
2004 Locating Afghanistan, Gallery Subversive, Cedar Rapids, Iowa, USA
Рауи Хадж е канадски журналисти, фотограф и писател, познат на българската публика с романите си “Играта на Де Ниро” и “Хлебарка”, издадени от “Жанет 45”.
Рауи Хадж отраства в Ливан и Кипър. През 1982 г. се мести в Ню Йорк, където учи фотография, a а през 1991г. заминава за Монреал, където продължава образованието си в сферата на визуалните изкуства. Завършил е “Визуални изкуства” MFA в Université du Québec à Montréal (UQAM), 2006г. и “Фотография” в Concordia University, 1998г.
Негови фотографски творби са показвани в канадския Музей на цивилизацията, както и в галерии във Франция, Ливан и Колумбия.
Фотографски изложби:
2014 “Carnival”, 52 Weeks of Gulf Labor, online throughout 2014. Reproduced in The Gulf: High Culture/ Hard Labor, launched at the 2015 Venice Biennale
2006 “Developing and the Underdeveloped”, Nazar, Q Arts Gallery, Derby, United Kingdom 2005 “Developing and the Underdeveloped”, Nazar: Photographs of the Arab World, Aperture Foundation, New York, USA
2004 “Developing and the Underdeveloped”, Nazar, Noorderlicht International Photofestival 2004, Fries Museum, Leeuwarden, The Netherlands
2001 “Care of Raymonde”, The Lands within Me: Expressions by Canadian Artists of Arab Origin, Canadian Museum of History
2001 Artist’s portraits for The Lands Within Me, commissioned by the Canadian Museum of History
A woman standing with her back to the photographer – facing the landscape. The photographer clearly behind the subject – anonymous.
The subject standing at the center of the photograph turning her back to the gaze of the viewer – an intricate exchange between nature, the urban scenery and the image maker. All the elements seems to be situated at the periphery of the woman photographed.
A woman’s stillness is a rejection of human intimacy – a way of avoiding the male gaze of the photographer and by extension the viewer. She, the subject, presents us with an incomplete, unsure narrative of what is to come. Only a partial story is revealed through cultural references that exploit our preexisting knowledge.
Babak Salari’s images are about the in-between spaces where gaze, travel, displacement and stillness reveal the optimistic and tragic capacity of our daily lives. In this series of colour photographs Salari draws the viewer into the complexities of the human gaze and the modernist allure of geometric spacial planes. The settings for the images are a mixture of tourist sites and pastoral backgrounds where an anonymous subject is set against the scale and scope of earth and nature.
Man Standing is a contemplative, poetic project that employs photography to ‘capture’ images of men in public spaces.
In these images men are standing still – often hesitant – somewhere between arrival and departure. In these moments of immobility and aimlessness, Hage captures the tragedy of existence and the often-banal ontological insecurities that mark daily life.
The ‘capturing’ of these moments fosters an intimacy between the viewer and the subject – a suspension of time that is distilled into a perfect stillness. There is no motion only what is made still and captured in the photographic act.
The images in this series generate a forced empathy towards their male subjects and their predicament. For the viewer, the visual narrative involves a process similar to one employed by a writer of fiction. We impose and imagine a narrative onto the figure in the image through our emotional projections of joy, fear and despair. Hage’s photographs remind us that in seeing we write the story about the picture based on what we choose to make within it.
Rawi Hage
