През 40-те години на 19 век Канадското правителство създава системата на пансионатни училища за коренното индианско население. Тази мрежа от управлявани от Църквата пансиони насилствено асимилира децата на коренното население във възприемане на ценностите на западната канадска култура.
Присъствието в училищата било задължително, като индиански посредници редовно посещавали резерватите, за да отнемат деца, често на две-тригодишна възраст, от тяхната общност. Много от тях няма да видят отново семействата си през следващото десетилетие.
Учениците били наказвани за това, че говорят на родните си езици или спазват каквито и да било коренни традиции, редовно били психически и сексуално тормозени, а в някои крайни случаи дори подлагани на медицински експерименти и стерилизация.
Последният пансион е закрит едва през 1996 година. За първи път Канадското правителство поднася официално извинение през 2008 година.
Трайното въздействие върху коренното население на Канада е неизмеримо и гротескно. Докато пребивават в системата, измират поне 6 000 деца – толкова много, че било обичайно за пансионите да имат собствени гробища. А тези, които оцеляват, лишени от семействата си и собствената си културна идентичност, се превръщат в поредица от изгубени поколения. Измират езици; свещени ритуали се криминализират и потъпкват. Канадското правителство официално обявява системата на пансионатни училища за „културен геноцид“.
„Признаци на твоята идентичност“ ще се превърне в документална фотокнига, сборник от интервюта и разкази от първо лице, но най-важното е, че тя ще бъде и учебно средство. Портретите, изградени чрез многократна експозиция, документират оцелелите, които продължават борбата си, за да преодолеят спомените от преживяното в пансионите, запечатано на местата, където някога са били разположени тези училища, в правителствени документи, наложили стратегическата асимилация, в местата, където днес представителите на коренните народности се борят за достъп до услуги, които следва да се полагат на всички канадски жители.
Това е ехото на една травма, която остава жива дори след започването на процеса на изцеление.
______________________________________________________________
Всеки служител, който отговаря за прилагане на училищния правилник, може да задържи всяко дете, за което по основателни причини допуска, че отсъства от училище в противоречие с този закон, и може да отведе детето в училище, като приложи такава сила, каквато се изисква според обстоятелствата.
Закон за индианското население от 1876 година, Раздел 119 (6)
Даниела Залкман
Биографична справка
Даниела Залкман е фотограф-документалист. Живее в Лондон и Ню Йорк. Многократен носител на наградата „Пулицър“ за репортаж при отразяване на кризисна ситуация, член на Международната женска медийна фондация и член на фотографското сдружение „Бореал Колектив“( Boreal Collective). В работата си се фокусира върху последиците от западната колонизация, от надигането на хомофобията в Източна Африка до асимилацията чрез насилствено образование на децата на коренното население на Северна Америка. Носител е на наградата „Фото Евиденс Бук 2016“ (FotoEvidence Book), награда „Инге Морат 2016“ на Фондация „Магнум“ (Magnum Foundation’s 2016 Inge Morath Award) и наградата „Брайт Спарк“ на Фондация „Магента“ (Magenta Foundation’s Bright Spark award) за проекта „Признаци на твоята идентичност“. Работите на Даниела са често представяни в „Уол стрийт джърнъл“ (The Wall Street Journal), „Машабъл“ (Mashable), BBC, CNN и много други. Нейни снимки участват в множество международни изложби. Даниела Залкман постоянно изнася лекции в университети и фондации.
In the 1840s, the Canadian government created the Indian Residential School system. This network of Church run boarding schools forcibly assimilated indigenous children into Western Canadian culture.
Attendance was mandatory, and Indian Agents would regularly visit reserves to take children as young as two or three from their communities. Many of them wouldn’t see their families again for the next decade.
Students were punished for speaking their native languages or observing any indigenous traditions, routinely physically and sexually assaulted, and in some extreme instances subjected to medical experimentation and sterilization.
The last residential school didn’t close until 1996. The Canadian government issued its first formal apology in 2008.
The lasting impact on Canada’s indigenous population is immeasurable and grotesque. At least 6,000 children died while in the system — so many that it was common for residential schools to have their own cemeteries. And those who did survive, deprived of their families and their own cultural identities, became part of a series of lost generations. Languages died out, sacred ceremonies were criminalized and suppressed. The Canadian government has officially termed the residential school system a cultural genocide.
Signs of Your Identity will be a photo book, a collection of interviews and first-person accounts, and most importantly, a teaching tool. These multiple exposure portraits document survivors who are still fighting to overcome the memories of their residential school experiences, reflected in the sites where those schools once stood, in the government documents that enforced strategic assimilation, in the places where today, First Nations people now struggle to access services that should be available to all Canadians.
These are the echoes of trauma that remain even as the healing process begins.
______________________________________________________________
A truant officer may take into custody a child whom he believes on reasonable grounds to be absent from school contrary to this Act and may convey the child to school, using as much force as the circumstances require.
- Indian Act of 1876 – Section 119 (6)
For 120 years, the Canadian government operated a network of Indian Residential Schools that were meant to assimilate young indigenous students into western Canadian culture. Indian agents would take children from their homes as young as two or three and send them to church-run boarding schools where they were punished for speaking their native languages or observing any indigenous traditions, routinely sexually and physically assaulted, and in some extreme instances subjected to medical experimentation and sterilization.
Daniella Zalcman
Biography
Daniella Zalcman is a documentary photographer based in London and New York. She is a multiple grantee of the Pulitzer Center on Crisis Reporting, a fellow with the International Women’s Media Foundation, and a member of Boreal Collective. Her work tends to focus on the legacies of western colonization, from the rise of homophobia in East Africa to the forced assimilation education of indigenous children in North America. She won the 2016 FotoEvidence Book Award, the Magnum Foundation’s 2016 Inge Morath Award, and the Magenta Foundation’s Bright Spark award for her project Signs of Your Identity. Daniella’s work regularly appears in The Wall Street Journal, Mashable, the BBC, and CNN, among others. Her photos have been exhibited internationally, and she regularly lectures at universities and foundations.
|
