|
|
Въпреки факта, че настоящата изложба съдържа, така да се каже, конвенционални видове изкуство (фотография и видео изкуство), то може да бъде характеризирано като изкуство на средата, защото елементът на дискусия между произведенията във всяка отделна зала е преднамерено заложен като потенциална възможност за плодотворен диалог. Критичният фактор е посетителят на изложбата, защото той трябва да придаде значение на и чрез представените творби. Що се отнася до селекцията, целта е създаване на деликатно напрежение за постигане на желания ефект, сътворяването на нова вселена чрез произведенията, щедро предоставени от творците. За мен бе неизбежно да бъда изкушен в представянето на една лична визия, на едно почти егоцентрично обсебване, на една донякъде аутистична настойчивост. Не харесваме заобикалящия ни свят – тогава нека сътворим друг, собствен свят, който ни подхожда и ни кара да се чувстваме у дома.
Идентифицирането на съвременния човек със странстващия емигрант или бежанец на Цирони се противопоставя на видео материала „аз и никой друг“ на Хан Ер. Мечтателното обкръжение на женското тяло през „всички състояния на времето“ във видео материала на Акун е платното за разгръщане на образите на Гула, които сякаш са излезли от вълшебна приказка. Момичешките тела, снимани от двадесетгодишните фотографи Зумбули, Геромихалу и Ангелиду са противотежестта на зрелите тела на Акун. Театралните портрети на Атанасиадис са в съзвучие с внимателно преценените и стриктно организирани портрети на Туркай. Напрегнатост, предизвикана от страшния зов „мамо“, пронизващ видео материала на Проватиду, се прехвърля върху и донякъде възвишава режисираната шизофреничност на снимките на Орак. Жестокото изображение на голо женско тяло, което едновременно издишва ужас от смъртта и надежда за живот на Ганда, се осъществява редом с мъжките тела в наситените с усет фрагменти на Озкан.
Танасис Раптис, Фотограф, Куратор.
Участници: Алека Цирони, Исмини Гула, Лили Зумполи, Ева Геромихалу, Николета Агелиду, Танасис Атанасиадис, Марина Проватиду, Елена Ганда, Мурат Хан Ер, Ариф Емрах Орак, Мерт Чагил Тюркай, Кенан Озчан, Елцин Ацун.
An exhibition place has a reproducing function: it is used in order to express a specific ideology and to support a preset narration. Therefore, an exhibition arrangement reflects the curator’s intentions regarding presenting narration in a specific showing row which indicates the line which visitors are expected to follow. Every exhibition has a story or more to tell, the one the creators want to. This language looks a lot like the cinema’s, as visiting an exhibition simulates to watching a film, with the only difference that instead of the camera it is the visitor who moves around . While moving around in the space, with the specific presentation of the exhibits, and as the scenes and sequences are unfolding in front of him, the visitor constructs the decoding of the narration he wishes or is able to. In spite of the fact that the place of the present exhibition hosts-let us say- conventional kinds of art (photographs and video art) it could be characterized as an environment art, because the element of discussion between the works of each specific room has been entered on purpose, in a potential fertile dialogue. The critical factor is the visitor of the exhibition, as he will have to compose a meaning from and through all these. These artistic environments, the more they give meaning the more they produce knowledge. As far as the selection is concerned, the aim was the tension with gentleness for the desired effect, the creation of a new universe using the materials that were generously offered by the artists. It was inevitable for me to serve a personal vision, a rather self-centered obsession, an almost autistic persistence. We don’t like the world which surrounds us, let us create another one, our own, to fit in and make us feel like being home.
The identification of contemporary man with the wandering emigrant or refugee of Tsironi, contradicts to the “me and no one else” video of Han Er. The dreamy surroundings with the “all weather” woman body at Acun’s video becomes the canvas for the development of Goula’s images, which look like coming out from a tale. The girly bodies that the 20 years old photographers Zoumbouli, Geromichalou and Angelidou take, become the counterweight to the mature bodies of Acun. The theatrical portraits of Athanasiadis converse with the absolutely calculated and strictly organized portraits of Turkay. The intensity emerged by the frightening call “mama” through Provatidou’s video, spreads through and almost elevates the staged schizophrenia of Orak’s photographs. The hard images of the naked woman’s body which breathe out the fear of death and also the hope for life of Ganda, coexist with the men’s bodies with full of flair cuts of Ozcan.
Thanassis Raptis, Photographer, Curator.
Participants are: Aleka Tsironi, Ismini Goula, Lilly Zoumpouli, Eva Geromichalou, Nikoletta Aggelidou, Thanasis Athanasiadis, Marina Provatidou, Elena Ganda, Murat Han Er, Arif Emrah Orak, Mert Cagil Turkay, Kenan Ozcan, Elcin Acun.
|
