През септември 2013 г. на гара Варна акостира парен влак. Аудиторията беше пленена от направените тогава снимки, и в нас (Благовеста Филипова и Пламен Андреев) се роди идеята да превърнем тези няколко снимки в проект. Решихме да се върнем назад във времето, когато въглищата и почернялото лице на машиниста са били основната двигателна сила на пъплещата по ЖП линията парна гъсеница. Да покажем, връзката между човека и машината. Да стигнем до нейното сърце и да видим лицата на хората, които ежедневно полагат грижи за нейната изправност. Да покажем колко много любов, романтика и страст могат да бъдат намерени сред тези стари и овехтели железа.
Вече 3-та година преследваме желязната машина по нейните пътища. Срещнахме се с хора, за които мнозина не подозират че съществуват, а това са хора, чиито дела пишат история. Събрахме толкова много истории и историйки, които докосват душата, събуждат пулса и обръщат времето.
Когато преди 3 години влязохме за първи път в локомотивното депо, там ни посрещна огромна купчина желязо. Получихме възможността тази антика да се съживи пред нашите обективи и да затупти с душа и сърце по съвременните ЖП линии на България. Това беше така наречената „Баба Меца“ – най-мощния парен локомотив на Балканския полуостров, на който между 1933- 36 г. огняр е бил поетът Никола Вапцаров.
In September 2013 a steam train pulled up at Varna station. People were fascinated by the photographs of it and we decided to use these photographs in a project. We want to go back in time when coals and the blackened face of the engine-driver were the main driving force of the steam caterpillar crawling along the railway. We want to show the link between people and these machines, to reach the hearts of the machines and to see the faces of people who take care of their good condition every day. We want to show how much love, romance and passion can be found in this battered ironwork.
We have been after the iron machine for three years. We have met people who are unknown to the rest of the world, but their deeds are history. We collected so many great and little stories, which touch the soul, wake the pulse and reverse time.
When we entered the engine-shed for the first time three years ago we saw a huge heap of iron. We had the chance to see this antique revive before our lens and to start pounding with a soul and a heart along nowadays Bulgarian rail lines. This was the so called Goody Bear – the most powerful steam engine in the Balkan Peninsula, whose fireman was the poet Nikola Vaptsarov between 1933 and 1936.
|
