“Лоте в думи” – финалистите! Изложбата е до 5 юли.
Здравейте приятели и фенове на двете изкуства – фотографията и писането. През миналата седмица когато публикувахме новината за откриването и награждаването обещахме да направим отделна публикация с всички победители и финалисти. Ще ги намерите малко по-долу. Иначе всички копия на Лоте, а също и самите текстове на участниците са изложени в залите на галерия-книжарница София ПРЕС и са на разположение да бъдат прочетени още 6 дни. Съветваме обаче всички, които не са успели да разгледат сребърно-желатиновите копия на Лоте и анализите-финалисти, да се разходят до ул. “Славянска” №29 в София и да се наслядят на удоволствието от живата визуална връзка с амалгамата от двете изкуства. Тези които няма да могат да идат до галерията могат да ги прочетат тук – всеки анализ ще се зареди в нова страница, след като се кликне върху съответната диплома:
За Лоте
“През 60-те и 70-те години на ХХ век фотографските изображения вече са неизменна част от живота на българите – те са на страниците на вестниците, списанията, рекламните брошури и плакатите, в художествените галерии и читалищата, в университетите и предприятията. Фотографията не чака покана, а неусетно се влива в ежедневието – убеждава, примамва, събужда желания. Ако през 50-те години социалистическият реализъм налагал като основен шаблон за всички изображения героизма и патетичността, то през следващите две десетилетия фокусът се измества върху богатото на (предвидими) възможности свободно време. Не работниците, а хората и техните съкровени вълнения – майчинството, любовта, безгрижното детство и чистотата на младостта – стават основни теми в българската фотография. Кой би могъл по-добре да разбере, да преживее и предаде романтиката на живота, освен жените с камера в ръка? Те имат възможността да надникнат в родилните домове, в детските градини, в стаята на девойката или на възрастната вдовица. Дори голото тяло вече не е табу – тогава, когато е фотографирано от жена. Кадрите на Лоте Михайлова представят света отвъд невидимите стени на свенливостта, онзи свят, който малцина имат сетивата да открият. Наивно ще е да мислим, че социалистическата власт не наблюдава това интимно сближаване между фотографката и нейните обекти. Самият факт, че не малко от произведенията ѝ са отпечатани на страниците на някои от най-популярните списания от периода е доказателство за това, че работата ѝ не влиза в разрез с идеологическите норми. И все пак фотографиите на Лоте Михайлова убедително доказват, че независимо от всички рамки и условности, красотата е неизменна част от действителността и търпеливо очаква да бъде открита от онези, които са надарени да виждат.”
Катерина Гаджева
изкуствовед и главен асистент в Института за изследване на изкуствата към БАН
С уважение,
УС на НСФА